Правописни правила в Испанския език

• Прилагателни имена от които могат да се образуват абстрактни съществителни окончаващи на -еса, се изписват с z, а не със s.

triste - tristeza

limpio - limpieza

• Глаголи окончаващи на -der, -dir и от които могат да се образуват отглаголни съществителни окончаващи на -сион се изписват със s, а не със с.

difundir - difision

comprender - comprension

• Глаголи чиито инфинитивни форми окончават на -хер, -хир, се изписват с -ger, -gir, а не с -jer, -jir.

Изключения:

crujir, tejer

• Думи които окончават на -ахе, в испанския език се изписват с j, а не с g.

plimaje

• Звукосъчетанието -хен, се изписва с буквите gen, а не с jen.

Изключения:

Ajeno, berenjena

• Думи които започват с -уе, -уи, -ум, -омо, -етеро се изписват с h.

huelvo, huida, hidrogeno, humedo

• Испанският правопис не позволява да се изписва м в крайна позиция.

Adan, Vietnan

• ch, ll, rr никога не се пишат в края на думата. Тези букви могат да заемат начална и средна позиция. Когато са в средата на думата са оградени от гласни звука:

muchacho, perro, pollo

• В началото на дума, никога не се пише rr, но се произнася двойно. Когато дума започваща с r служи като съставна част за образуване на нова сродна дума, това r се удвоява:

ropa - guadarropa

regular - irregular

• Не се пишат една до друга следните букви: np, nb, mf, mv. Те съответно преминават в следните буквосъчетания: mp, mb, nf, nv.

imposible, enferno, envolver

• Наставката сион се изписва sion, а не cion.
• Наставката менте не влияе на графичното ударение на думите:

lento - lentamente

pailatino - pailatinamente

general - generalmente